Всичко започна доста случайно-едно момиче се влюби в забранения за нея мъж.
   Времето вървеше бавно и мъчително,в един голям град сред хорския хаос.Но всичко на този свят си има своя край,както тази болка от непознатото.
   Един летен ден госпожица Х се завърна в своя роден град.На 12 август 2006 година(вечерта) тя сложи края на една мъчителна любов и положи нов старт в живота си-в сърцето и нахлу господин Х.Дълго време преди тази вечер тя беше забелязала недостижимия господин Х,но никога не повярва,че някога той може да и обърне внимание,било то и за кратко.Но ето,че по неволните стечения на обстоятелствата господин Х бе завладян от присъствието на госпожица Х.Не случайна е фразата:"Внимавай какво си пожелаваш".
   Тази вечер беше най-неочакваното щастие за една напълно разочарована дама.Но,тази вечер се мина и останаха само спомените.Госпожица Х прие,че това,което се бе случило няма да се повтори.Но съдбата отново и предостави възможност да продължи започнатото.Господин Х обяви своята дама и така любовта в душите им се разгоря.Всичко беше прекалено хубаво,за да продължи.
   Запалената страст в сърцата им изгаряше и двамата.Но вечната завист им се изпречи по пътя на доброто начало.Радостта от случилото се продължи само една седмица,поради намесата на лошите факти от миналото.Всеки споделяше тяхното желание с възхищение,освен семейството на госпожица Х.Въпреки тяхното признание,че са хубава двойка,недопускат,че "такова" момиче като дъщеря им може да има връзка с човек,с такова минало.И в крайна сметка те не се притесняваха от неговото минало,а от хорските приказки за семейството му.
   И така,ден с ден никой не осъзнаваше дейсвителността.Само господин и госпожица Х вярваха в доброто развитие на една истинска любов.Надеждата мълчаливо се бореше със заобикалящата ги завист.Те се примириха с реалността,но мисълта от невъжможното разпалваше чувствата им все повече и повече.Много хора повярваха в невинността на тяхната обич,но не и родителите на влюбената щерка.
   Мисълта,че нещото хубаво между двама влюбени няма развръзка,изпепеляваше душата на госпожица Х.Тя се чувстваше виновна,въпреки че направи невъзможното.Желанието го имаше,но едно истинско нещо поражда завист.Завистта тук беше погрешната представа за щастливо бъдеще.Всеки родител желае най-доброто за своето дете,но и те самите незнаят какво ще им предостави съдбата.
                                                             . . .  следва продължение.
                                                                                        С.Ю.О.
                                                                                          М.Б.К.