Стоя отчаяна и гледам простора
налегната от горчивата умора.
Понасям се в небето от звезди
и се питам "коя си ти?".
Безмълвният глас на "коя съм" аз отеква.
Ранената душа с радост умеква.
Сърцето кървящо пламенно забива
когато теб тя открива.
Изведнъж капка живот нахлу с вълнение
приказен,далечен,непознат-ти бе като спасени.
И много тайнствено до нея ти се спря
с червена роза в ръка.
По невидим път,под звезди небесни
подари и ти мигове чудесни.
И страсти огнени,бушуващи във свят,
в който сънят бе неппознат.
Изведнъж като приказно видение
всеки ден бе песен,всичко бе сияние.
Една заблуда с гоирещи трепети
постави света в нозете и.
. . .
Т.А.В.
М.Б.К.